СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ИОВА
Глава 31
Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2. Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3. Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4. Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5. Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, -
6. нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7. Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8. нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9. Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, -
10. нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11. защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12. това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13. Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14. какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15. Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16. Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17. Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18. Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19. Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, -
20. чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21. Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22. нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23. защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24. Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25. Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26. Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27. прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28. Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29. Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30. Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31. Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32. Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33. Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34. щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35. О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36. щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
37. щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38. Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39. ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40. нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик - къклица.
Думите Иовови се свършиха.
2. Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3. Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4. Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5. Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, -
6. нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7. Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8. нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9. Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, -
10. нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11. защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12. това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13. Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14. какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15. Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16. Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17. Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18. Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19. Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, -
20. чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21. Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22. нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23. защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24. Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25. Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26. Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27. прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28. Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29. Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30. Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31. Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32. Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33. Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34. щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35. О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36. щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
37. щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38. Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39. ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40. нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик - къклица.
Думите Иовови се свършиха.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40, Глава 41, Глава 42