СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ИОВА
Глава 29
И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2. о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3. когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4. както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5. когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6. когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7. Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, -
8. младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9. князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10. гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11. Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12. защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13. Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14. Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15. Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16. за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17. На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18. И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много - като пясъка;
19. коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20. славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
21. Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22. След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
23. Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24. Случваше се, усмихна им се, - те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25. Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
2. о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3. когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4. както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5. когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6. когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7. Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, -
8. младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9. князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10. гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11. Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12. защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13. Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14. Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15. Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16. за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17. На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18. И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много - като пясъка;
19. коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20. славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
21. Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22. След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
23. Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24. Случваше се, усмихна им се, - те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25. Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40, Глава 41, Глава 42