СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ПРОРОК ИСАИЯ
Глава 64
О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти
2. като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.
3. Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, - планините се топяха от Твоето лице.
4. Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
5. Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?
6. Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда - като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.
7. И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.
8. Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
9. Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.
10. Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.
11. Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.
12. След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?
2. като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.
3. Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, - планините се топяха от Твоето лице.
4. Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
5. Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?
6. Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда - като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.
7. И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.
8. Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
9. Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.
10. Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.
11. Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.
12. След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40, Глава 41, Глава 42, Глава 43, Глава 44, Глава 45, Глава 46, Глава 47, Глава 48, Глава 49, Глава 50, Глава 51, Глава 52, Глава 53, Глава 54, Глава 55, Глава 56, Глава 57, Глава 58, Глава 59, Глава 60, Глава 61, Глава 62, Глава 63, Глава 64, Глава 65, Глава 66